Проф. Веселка Дулева: В разрешените количества Е-тата не вредят, дори да се приемат всеки ден цял живот
Но трябва се спазват определените условия, разяснява проф. Веселка Дулева, народен съветник по хранене и диететика.
– Проф. Дулева, по какъв метод се подсигурява сигурността на добавките в храните, известни като Е-та?
– Добавките в храните, които са с Е номер, са измежду най-строго контролираните освен в Европейския съюз, а и в света. Те са включени в единна интернационална система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са безвредни за здравето при избраните условия на приложимост и количества за банкет. Всяко вещество, утвърдено за потребление като добавка в храните, е с номер, който се предшества от представка Е. Добавките в храните
може да бъдат
от естествен
или от неестествен
генезис
Те са субстанции, които нормално не се употребяват независимо като храна и не са преобладаваща съставна част при производството на храни. Независимо дали имат хранителна стойност, те се прибавят в допълнение по софтуерни съображения при производството, обработката, пакетирането, превоза или предпазване на храната и остават като нейна съставна част даже и в изменена форма.
Разрешаването на всяка добавка в храните се прави въз основа на съществени научни проучвания и при съществуване на научни доказателства за сигурност. Допуснатите добавки би трябвало да дават отговор и на избрани характерни критерии за непорочност.
С цел предпазването на здравето на потребителите и гарантиране на свободното придвижване на артикули в европейската общественост от 1990 година всички позволени добавки в храните и изискванията за тяхната приложимост са хармонизирани на равнище Европейски съюз. След основаването си през 2002 година Европейският орган по сигурност на храните прави оценката на сигурността на нови добавки в храните, преди те да бъдат позволени за потребление в Европейския съюз.
– Може ли на по-късен стадий да се преразгледа разрешението за вложение в храна на някоя добавка?
– По принцип позволение за потребление в храните получават тези добавки, които имат потвърден и допустим софтуерен резултат. Като по едно и също време с това е наложително те да не съставляват заплаха за здравето на консуматорите съгласно съществуващите научни доказателства.
Европейският орган по сигурност на храните
може да
преразглежда
сигурността
на някои добавки,
в случай че се появят нови
и значими научни
данни в тази връзка
или при смяна на изискванията, или по искане на Европейската комисия.
Учени, които организират проучвания върху действието на добавки в храни върху индивида и установат някакъв неподходящ резултат върху здравето, могат по съответния ред да осведомят за резултатите си Европейския орган по сигурност на храните.
– За Е-тата се заприказва доста през последните години, от кой момент се управлява влагането на софтуерни добавки?
– Приетите от Европейската икономическа общественост ранни наставления за хранителни добавки (1910-1930 г.) са едни от първите хармонизирани ограничения в европейското законодателство по храни. Разработването на критерии за оценка на сигурността и надзор на добавките в храните в Европа стартира през 1955 година, когато на конференция Кодекс Алиментариус е взето решение за основаване на обща експертна комисия по добавки в храните към Организацията по издръжка и земеделие и Световната здравна организация.
Преди да бъдат утвърдени за потребление, добавките в храните се правят оценка и изследват за сигурност от Научен комитет по храни – главният експертен орган на Европейската комисия по въпросите на храните.
Основната цел на
научните експертни
проучвания
е установяване
на допустимите равнища
за дневен банкет
– Какво тъкмо би трябвало да разбираме под позволен дневен банкет?
– Тези стойности фиксират количеството на съответната добавка, което може да бъде признато с употребяваната храна за деня през време на целия живот без видим риск за здравето. Още по-достъпно казано, това е количеството, в което всяка съответна добавка е безвредна даже в случай че се приема всеки ден в продължение не целия живот.
– Задължително ли е изписването на вложените Е-та?
– Добавките към храната се афишират върху етикетите с название на категорията и название на съставката или на нейния Е-номер. Ако тя спада към повече от една категория, носи наименованието на тази група, която подхожда на главното й предопределение в съответната храна. Има обвързване добавките в храните
да се изписват
по явен, разбираем и
незабравим метод
върху етикета.
– По разнообразни аргументи – наднормено тегло, диабет, отбягване на съответни подсладители хората се интересуват доста от тези добавки. Има ли особености при етикетирането им?
– Храни, в които има един или няколко типа подсладители, би трябвало да съдържат в етикета си информация за това. А храни с добавена елементарна захар (захароза) или захари (въглехидрати) и подсладители следва да бъдат обозначени с текста “със захар и подсладител ”.
Тази информация би трябвало да се съпровожда от наименованието, под което продуктът се продава. Има обвързване етикетът да съдържа данни и за название на подслаждащото вещество.
При храни с повече от 10 % добавени поливалентни алкохоли в етикета би трябвало да се включва
предизвестие,
че несъразмерната
консумация може
да води до
разслабително
деяние
Когато подслаждащото вещество е аспартам или сол на аспартам-ацесулфам, при етикетиране се включва информацията “Съдържа източник на фенилаланин ”.
В случай на високо наличие на глициризинова киселина или на нейната амониева сол потребителите и изключително хипертониците в допълнение би трябвало да бъдат осведомени, че несъразмерното приемане следва да се заобикаля. За да се подсигурява вярното схващане на тази информация от потребителите, за предпочитане е
да се употребява
общоизвестният
термин
“сладък корен ”
– Родителите на деца са най-подозрителни към “шарените ” блестящо боядисани сладки неща, кои оцветители са обект на особено обозначаване и за какво?
– Добавянето в храни и питиета на някои оцветители изисква включването на спомагателна информация за потребителите. Когато при производството са вложени сънсет жълто (E110), хинолиново жълто (E104), кармоизин (E122), червен алура (E129), тартразин (E102) и понсо 4R (E124), след наименованието или Е-номера на оцветителя се прибавя текст “Може да има неподходящи последствия върху активността и вниманието при децата ”.
– Проф. Дулева, по какъв метод се подсигурява сигурността на добавките в храните, известни като Е-та?
– Добавките в храните, които са с Е номер, са измежду най-строго контролираните освен в Европейския съюз, а и в света. Те са включени в единна интернационална система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са безвредни за здравето при избраните условия на приложимост и количества за банкет. Всяко вещество, утвърдено за потребление като добавка в храните, е с номер, който се предшества от представка Е. Добавките в храните
може да бъдат
от естествен
или от неестествен
генезис
Те са субстанции, които нормално не се употребяват независимо като храна и не са преобладаваща съставна част при производството на храни. Независимо дали имат хранителна стойност, те се прибавят в допълнение по софтуерни съображения при производството, обработката, пакетирането, превоза или предпазване на храната и остават като нейна съставна част даже и в изменена форма.
Разрешаването на всяка добавка в храните се прави въз основа на съществени научни проучвания и при съществуване на научни доказателства за сигурност. Допуснатите добавки би трябвало да дават отговор и на избрани характерни критерии за непорочност.
С цел предпазването на здравето на потребителите и гарантиране на свободното придвижване на артикули в европейската общественост от 1990 година всички позволени добавки в храните и изискванията за тяхната приложимост са хармонизирани на равнище Европейски съюз. След основаването си през 2002 година Европейският орган по сигурност на храните прави оценката на сигурността на нови добавки в храните, преди те да бъдат позволени за потребление в Европейския съюз.
– Може ли на по-късен стадий да се преразгледа разрешението за вложение в храна на някоя добавка?
– По принцип позволение за потребление в храните получават тези добавки, които имат потвърден и допустим софтуерен резултат. Като по едно и също време с това е наложително те да не съставляват заплаха за здравето на консуматорите съгласно съществуващите научни доказателства.
Европейският орган по сигурност на храните
може да
преразглежда
сигурността
на някои добавки,
в случай че се появят нови
и значими научни
данни в тази връзка
или при смяна на изискванията, или по искане на Европейската комисия.
Учени, които организират проучвания върху действието на добавки в храни върху индивида и установат някакъв неподходящ резултат върху здравето, могат по съответния ред да осведомят за резултатите си Европейския орган по сигурност на храните.
– За Е-тата се заприказва доста през последните години, от кой момент се управлява влагането на софтуерни добавки?
– Приетите от Европейската икономическа общественост ранни наставления за хранителни добавки (1910-1930 г.) са едни от първите хармонизирани ограничения в европейското законодателство по храни. Разработването на критерии за оценка на сигурността и надзор на добавките в храните в Европа стартира през 1955 година, когато на конференция Кодекс Алиментариус е взето решение за основаване на обща експертна комисия по добавки в храните към Организацията по издръжка и земеделие и Световната здравна организация.
Преди да бъдат утвърдени за потребление, добавките в храните се правят оценка и изследват за сигурност от Научен комитет по храни – главният експертен орган на Европейската комисия по въпросите на храните.
Основната цел на
научните експертни
проучвания
е установяване
на допустимите равнища
за дневен банкет
– Какво тъкмо би трябвало да разбираме под позволен дневен банкет?
– Тези стойности фиксират количеството на съответната добавка, което може да бъде признато с употребяваната храна за деня през време на целия живот без видим риск за здравето. Още по-достъпно казано, това е количеството, в което всяка съответна добавка е безвредна даже в случай че се приема всеки ден в продължение не целия живот.
– Задължително ли е изписването на вложените Е-та?
– Добавките към храната се афишират върху етикетите с название на категорията и название на съставката или на нейния Е-номер. Ако тя спада към повече от една категория, носи наименованието на тази група, която подхожда на главното й предопределение в съответната храна. Има обвързване добавките в храните
да се изписват
по явен, разбираем и
незабравим метод
върху етикета.
– По разнообразни аргументи – наднормено тегло, диабет, отбягване на съответни подсладители хората се интересуват доста от тези добавки. Има ли особености при етикетирането им?
– Храни, в които има един или няколко типа подсладители, би трябвало да съдържат в етикета си информация за това. А храни с добавена елементарна захар (захароза) или захари (въглехидрати) и подсладители следва да бъдат обозначени с текста “със захар и подсладител ”.
Тази информация би трябвало да се съпровожда от наименованието, под което продуктът се продава. Има обвързване етикетът да съдържа данни и за название на подслаждащото вещество.
При храни с повече от 10 % добавени поливалентни алкохоли в етикета би трябвало да се включва
предизвестие,
че несъразмерната
консумация може
да води до
разслабително
деяние
Когато подслаждащото вещество е аспартам или сол на аспартам-ацесулфам, при етикетиране се включва информацията “Съдържа източник на фенилаланин ”.
В случай на високо наличие на глициризинова киселина или на нейната амониева сол потребителите и изключително хипертониците в допълнение би трябвало да бъдат осведомени, че несъразмерното приемане следва да се заобикаля. За да се подсигурява вярното схващане на тази информация от потребителите, за предпочитане е
да се употребява
общоизвестният
термин
“сладък корен ”
– Родителите на деца са най-подозрителни към “шарените ” блестящо боядисани сладки неща, кои оцветители са обект на особено обозначаване и за какво?
– Добавянето в храни и питиета на някои оцветители изисква включването на спомагателна информация за потребителите. Когато при производството са вложени сънсет жълто (E110), хинолиново жълто (E104), кармоизин (E122), червен алура (E129), тартразин (E102) и понсо 4R (E124), след наименованието или Е-номера на оцветителя се прибавя текст “Може да има неподходящи последствия върху активността и вниманието при децата ”.
Автор: Любомира Николаева, вестник 24 часа
