Но трябва се спазват определените условия, пояснява проф. Веселка Дулева, национален консултант по

...
Но трябва се спазват определените условия, пояснява проф. Веселка Дулева, национален консултант по
Коментари Харесай

Проф. Веселка Дулева: В разрешените количества Е-тата не вредят, дори да се приемат всеки ден цял живот

Но трябва се спазват определените условия, разяснява проф. Веселка Дулева, народен съветник по хранене и диететика.

– Проф. Дулева, по какъв метод се подсигурява сигурността на добавките в храните, известни като Е-та?

– Добавките в храните, които са с Е номер, са измежду най-строго контролираните освен в Европейския съюз, а и в света. Те са включени в единна интернационална система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са безвредни за здравето при избраните условия на приложимост и количества за банкет. Всяко вещество, утвърдено за потребление като добавка в храните, е с номер, който се предшества от представка Е. Добавките в храните

може да бъдат

от естествен

или от неестествен

генезис

Те са субстанции, които нормално не се употребяват независимо като храна и не са преобладаваща съставна част при производството на храни. Независимо дали имат хранителна стойност, те се прибавят в допълнение по софтуерни съображения при производството, обработката, пакетирането, превоза или предпазване на храната и остават като нейна съставна част даже и в изменена форма.

Разрешаването на всяка добавка в храните се прави въз основа на съществени научни проучвания и при съществуване на научни доказателства за сигурност. Допуснатите добавки би трябвало да дават отговор и на избрани характерни критерии за непорочност.

С цел предпазването на здравето на потребителите и гарантиране на свободното придвижване на артикули в европейската общественост от 1990 година всички позволени добавки в храните и изискванията за тяхната приложимост са хармонизирани на равнище Европейски съюз. След основаването си през 2002 година Европейският орган по сигурност на храните прави оценката на сигурността на нови добавки в храните, преди те да бъдат позволени за потребление в Европейския съюз.

– Може ли на по-късен стадий да се преразгледа разрешението за вложение в храна на някоя добавка?

– По принцип позволение за потребление в храните получават тези добавки, които имат потвърден и допустим софтуерен резултат. Като по едно и също време с това е наложително те да не съставляват заплаха за здравето на консуматорите съгласно съществуващите научни доказателства.

Европейският орган по сигурност на храните

може да

преразглежда

сигурността

на някои добавки,

в случай че се появят нови

и значими научни

данни в тази връзка

или при смяна на изискванията, или по искане на Европейската комисия.

Учени, които организират проучвания върху действието на добавки в храни върху индивида и установат някакъв неподходящ резултат върху здравето, могат по съответния ред да осведомят за резултатите си Европейския орган по сигурност на храните.

– За Е-тата се заприказва доста през последните години, от кой момент се управлява влагането на софтуерни добавки?

– Приетите от Европейската икономическа общественост ранни наставления за хранителни добавки (1910-1930 г.) са едни от първите хармонизирани ограничения в европейското законодателство по храни. Разработването на критерии за оценка на сигурността и надзор на добавките в храните в Европа стартира през 1955 година, когато на конференция Кодекс Алиментариус е взето решение за основаване на обща експертна комисия по добавки в храните към Организацията по издръжка и земеделие и Световната здравна организация.

Преди да бъдат утвърдени за потребление, добавките в храните се правят оценка и изследват за сигурност от Научен комитет по храни – главният експертен орган на Европейската комисия по въпросите на храните.

Основната цел на

научните експертни

проучвания

е установяване

на допустимите равнища

за дневен банкет

– Какво тъкмо би трябвало да разбираме под позволен дневен банкет?

– Тези стойности фиксират количеството на съответната добавка, което може да бъде признато с употребяваната храна за деня през време на целия живот без видим риск за здравето. Още по-достъпно казано, това е количеството, в което всяка съответна добавка е безвредна даже в случай че се приема всеки ден в продължение не целия живот.

– Задължително ли е изписването на вложените Е-та?

– Добавките към храната се афишират върху етикетите с название на категорията и название на съставката или на нейния Е-номер. Ако тя спада към повече от една категория, носи наименованието на тази група, която подхожда на главното й предопределение в съответната храна. Има обвързване добавките в храните

да се изписват

по явен, разбираем и

незабравим метод

върху етикета.

– По разнообразни аргументи – наднормено тегло, диабет, отбягване на съответни подсладители хората се интересуват доста от тези добавки. Има ли особености при етикетирането им?

– Храни, в които има един или няколко типа подсладители, би трябвало да съдържат в етикета си информация за това. А храни с добавена елементарна захар (захароза) или захари (въглехидрати) и подсладители следва да бъдат обозначени с текста “със захар и подсладител ”.

Тази информация би трябвало да се съпровожда от наименованието, под което продуктът се продава. Има обвързване етикетът да съдържа данни и за название на подслаждащото вещество.

При храни с повече от 10 % добавени поливалентни алкохоли в етикета би трябвало да се включва

предизвестие,

че несъразмерната

консумация може

да води до

разслабително

деяние

Когато подслаждащото вещество е аспартам или сол на аспартам-ацесулфам, при етикетиране се включва информацията “Съдържа източник на фенилаланин ”.

В случай на високо наличие на глициризинова киселина или на нейната амониева сол потребителите и изключително хипертониците в допълнение би трябвало да бъдат осведомени, че несъразмерното приемане следва да се заобикаля. За да се подсигурява вярното схващане на тази информация от потребителите, за предпочитане е

да се употребява

общоизвестният

термин

“сладък корен ”

– Родителите на деца са най-подозрителни към “шарените ” блестящо боядисани сладки неща, кои оцветители са обект на особено обозначаване и за какво?

– Добавянето в храни и питиета на някои оцветители изисква включването на спомагателна информация за потребителите. Когато при производството са вложени сънсет жълто (E110), хинолиново жълто (E104), кармоизин (E122), червен алура (E129), тартразин (E102) и понсо 4R (E124), след наименованието или Е-номера на оцветителя се прибавя текст “Може да има неподходящи последствия върху активността и вниманието при децата ”.

– Проф. Дулева, по какъв метод се подсигурява сигурността на добавките в храните, известни като Е-та?

– Добавките в храните, които са с Е номер, са измежду най-строго контролираните освен в Европейския съюз, а и в света. Те са включени в единна интернационална система за номериране на добавките в храни, които са пременили през оценка от експертната комисия и са безвредни за здравето при избраните условия на приложимост и количества за банкет. Всяко вещество, утвърдено за потребление като добавка в храните, е с номер, който се предшества от представка Е. Добавките в храните

може да бъдат

от естествен

или от неестествен

генезис

Те са субстанции, които нормално не се употребяват независимо като храна и не са преобладаваща съставна част при производството на храни. Независимо дали имат хранителна стойност, те се прибавят в допълнение по софтуерни съображения при производството, обработката, пакетирането, превоза или предпазване на храната и остават като нейна съставна част даже и в изменена форма.

Разрешаването на всяка добавка в храните се прави въз основа на съществени научни проучвания и при съществуване на научни доказателства за сигурност. Допуснатите добавки би трябвало да дават отговор и на избрани характерни критерии за непорочност.

С цел предпазването на здравето на потребителите и гарантиране на свободното придвижване на артикули в европейската общественост от 1990 година всички позволени добавки в храните и изискванията за тяхната приложимост са хармонизирани на равнище Европейски съюз. След основаването си през 2002 година Европейският орган по сигурност на храните прави оценката на сигурността на нови добавки в храните, преди те да бъдат позволени за потребление в Европейския съюз.

– Може ли на по-късен стадий да се преразгледа разрешението за вложение в храна на някоя добавка?

– По принцип позволение за потребление в храните получават тези добавки, които имат потвърден и допустим софтуерен резултат. Като по едно и също време с това е наложително те да не съставляват заплаха за здравето на консуматорите съгласно съществуващите научни доказателства.

Европейският орган по сигурност на храните

може да

преразглежда

сигурността

на някои добавки,

в случай че се появят нови

и значими научни

данни в тази връзка

или при смяна на изискванията, или по искане на Европейската комисия.

Учени, които организират проучвания върху действието на добавки в храни върху индивида и установат някакъв неподходящ резултат върху здравето, могат по съответния ред да осведомят за резултатите си Европейския орган по сигурност на храните.

– За Е-тата се заприказва доста през последните години, от кой момент се управлява влагането на софтуерни добавки?

– Приетите от Европейската икономическа общественост ранни наставления за хранителни добавки (1910-1930 г.) са едни от първите хармонизирани ограничения в европейското законодателство по храни. Разработването на критерии за оценка на сигурността и надзор на добавките в храните в Европа стартира през 1955 година, когато на конференция Кодекс Алиментариус е взето решение за основаване на обща експертна комисия по добавки в храните към Организацията по издръжка и земеделие и Световната здравна организация.

Преди да бъдат утвърдени за потребление, добавките в храните се правят оценка и изследват за сигурност от Научен комитет по храни – главният експертен орган на Европейската комисия по въпросите на храните.

Основната цел на

научните експертни

проучвания

е установяване

на допустимите равнища

за дневен банкет

– Какво тъкмо би трябвало да разбираме под позволен дневен банкет?

– Тези стойности фиксират количеството на съответната добавка, което може да бъде признато с употребяваната храна за деня през време на целия живот без видим риск за здравето. Още по-достъпно казано, това е количеството, в което всяка съответна добавка е безвредна даже в случай че се приема всеки ден в продължение не целия живот.

– Задължително ли е изписването на вложените Е-та?

– Добавките към храната се афишират върху етикетите с название на категорията и название на съставката или на нейния Е-номер. Ако тя спада към повече от една категория, носи наименованието на тази група, която подхожда на главното й предопределение в съответната храна. Има обвързване добавките в храните

да се изписват

по явен, разбираем и

незабравим метод

върху етикета.

– По разнообразни аргументи – наднормено тегло, диабет, отбягване на съответни подсладители хората се интересуват доста от тези добавки. Има ли особености при етикетирането им?

– Храни, в които има един или няколко типа подсладители, би трябвало да съдържат в етикета си информация за това. А храни с добавена елементарна захар (захароза) или захари (въглехидрати) и подсладители следва да бъдат обозначени с текста “със захар и подсладител ”.

Тази информация би трябвало да се съпровожда от наименованието, под което продуктът се продава. Има обвързване етикетът да съдържа данни и за название на подслаждащото вещество.

При храни с повече от 10 % добавени поливалентни алкохоли в етикета би трябвало да се включва

предизвестие,

че несъразмерната

консумация може

да води до

разслабително

деяние

Когато подслаждащото вещество е аспартам или сол на аспартам-ацесулфам, при етикетиране се включва информацията “Съдържа източник на фенилаланин ”.

В случай на високо наличие на глициризинова киселина или на нейната амониева сол потребителите и изключително хипертониците в допълнение би трябвало да бъдат осведомени, че несъразмерното приемане следва да се заобикаля. За да се подсигурява вярното схващане на тази информация от потребителите, за предпочитане е

да се употребява

общоизвестният

термин

“сладък корен ”

– Родителите на деца са най-подозрителни към “шарените ” блестящо боядисани сладки неща, кои оцветители са обект на особено обозначаване и за какво?

– Добавянето в храни и питиета на някои оцветители изисква включването на спомагателна информация за потребителите. Когато при производството са вложени сънсет жълто (E110), хинолиново жълто (E104), кармоизин (E122), червен алура (E129), тартразин (E102) и понсо 4R (E124), след наименованието или Е-номера на оцветителя се прибавя текст “Може да има неподходящи последствия върху активността и вниманието при децата ”.

Автор: Любомира Николаева, вестник 24 часа

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР